ЗЛА̀ТНОЧЕРВÈН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За цвят – който е червен със златист, златен оттенък.
2. Който е с такъв цвят. Най-вече го плени шумната медникарска чаршия в тесните улички зад прочутия хан, екнала от неспирния звънтеж на безброй чукчета в ръцете на майстори и калфи, които ковяха златночервения бакър и превръщаха листовете в тави и тепсии. А. Христофоров, А, 174. Ако се изправите на брега привечер, ще видите как слънцето отива на запад, гдето огромни скали светнали, златночервени, кипят на хоризонта, готови света да залеят с горяща лава. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 120.