ЗЛА̀ТО, мн. -à, ср. 1. Само ед. Химически елемент Au – благороден, ковък, много скъп метал със светложълт цвят и блясък, използван в бижутерията, медицината, техниката и др., понякога в сплав с друг метал. Съществуват сигурни данни, че през римско време в пределите на Витоша се е добивало злато и желязо. П. Делирадев, В, 196. Златото се среща най-често в пясъците на реките като ситен прах, люспици или по-големи зърна. Р. Димитров, РЗН, 31. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато. Н. Райнов, ВДБ, 46. Косата ѝ се пръскаше върху гърдите мокра, мека и лъщеше като ковано злато. Елин Пелин, Съч. I, 100. Черна и още по-висока изглеждаше тополата и зад клоните ѝ като злато грееше месецът. Й. Йовков, СЛ, 93. При сеченето пари и в бижутерията смесят златото и среброто, по причина на мякостта им, с малко мед. К. Кърджиев, А, 254. Рано са пошли два брата / на бели Дунав за вода / да плават сребро и злато. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 166. Говоренето е сребро, мълчанието – злато. Погов. Чисто злато ръжда го не хваща. Погов. Всичко, що блести, не е злато. Погов. Самородно злато. Масивно злато. Чисто злато. ● Зад пасбището започваха правилните квадрати на нивите – разляно злато, изпъстрено с ален мак и синя метличина. Й. Йовков, Разк. I, 126.
2. Само ед. Скъпоценни предмети, изработени от този метал, обикн. в сплав с друг. Наедно с това той изнасяше и слагаше пред Ламбрева все по-хубави и по-хубави неща: пръстени, обици. Цяла една купчина от злато и скъпоценни камъни, която пламна и загоря с пленителния чар на баснословните съкровища в приказките. Й. Йовков, Разк. I, 152-153. Какво разочарование! Милиардерът беше обикновен човек. Не беше обсипан с никакво злато, дори и пръстен нямаше на ръката си. Г. Белев, КВА, 86.
3. Само ед. Спец. Този метал, употребяван като мярка, покритие на стойността на пуснатите в обращение пари; златно покритие. Банкнотите и монетите се обезпечават със златото в банката. // Спец. Този метал, употребяван от държавата като платежно средство. Държавата прибягва до плащания в злато за уравновесяване на платежния си баланс само в изключителни случаи.
4. Само ед. Пари, изработени от този метал, обикн. в сплав с друг. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Божаница и Петровица скришом една от друга дебнеха стареца и се мъчеха да открият скривалището на неговото злато. Елин Пелин, Съч. III, 28. И нà, вземи, бръкни когато щеш в кесията ѝ – злато с шепа, моля ти се. Ал. Константинов, Съч., 203. Малко пари ли са сто жълтици? С тях цялата земя купувам. Я му направи сметката – краят на света се достига с толкова злато! К. Петканов, СВ, 113. Лукан взема едната [купчинка] и със задоволство почва да брои златото. Т. Влайков, Пр I, 121. Той отчете из нея [кесията] тъкмо двесте лири в полата си, което състави един лъскав куп злато. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 57.
5. Само ед. Разш. Богатство, обикн. пари. За тях светът беше сляп и жесток и над славянското племе тегнеше проклятието на богатството – на смрадното злато, към което слабите протягаха ръка, та забравяха род и добродетели, дълг и правда. А. Дончев, СВС, 64. „Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, и вий ще се преобразите.“ Ал. Константинов, Съч., 90. – Но тя, нещастната, не знае, че тоя господин я взема не за нея, а за златото на баща ѝ. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. – Златан е без злато: той не е род за мене, отвърна Цика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 14.
6. Само ед. Нишка със златен цвят или изработена от този метал, обикн. за обшиване, украса на дрехи. В залите на дворците е показана чудна колекция от стари ръкописи, изделия от слонова кост, дрехи от коприна, везани със сърма и злато. Т. Кюранов, АП, 79. Вратнята се отвори и излезе един висок човек с фес, с арнаутска ризница, ален чепкен, обшит със злато. Ив. Вазов, Съч. ХII, 27. На главата си имаше бяла голяма гъжва, шита със сърма, злато и коприна на цветя. Ц. Гинчев, ГК, 146. Младият яничарин развърза големия възел, който беше под мишницата му, извади оттам един позлатен часовник и две коприняни кърпи, обшити наоколо със злато. В. Друмев, НФ, 80.
7. Разг. Станиол. – Дай ми златото, като си изядеш шоколада – каза детето на братчето си. Δ Ела да видиш колко злата съм си събрал.
8. Прен. Само ед. Разг. Нещо много хубаво, доброкачествено, с голяма стойност. Те надникнаха и видяха в стаята увиснали на стената бели и златни гангали пашкули. – Това е повече от прелест: това е злато, госпожице. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 84. И сливовата си той дваж е преварил. / Тя злато е! Аз знам, че съм я пил! К. Христов, ЧБ, 232.
9. Като прил. неизм. Само ед. Разг. За човек – много добър, благороден, отзивчив; с много добродетели. – Едни... как да ти обясня... злато хора, стъпват на пръсти, да не те събудят, и все гледат с нещо да ти угодят. М. Яворски, ХСП, 302. „Бай Любене, вика, тебе те знаем всички какъв човек си. Злато момчета имаш, де да бяха и моите като твоите.“ Кл. Цачев, СШ, 27. – Добре! – заявява най-после Маргаритка. – Ще те вземем. – Видя ли? – бута го с лакът Тошко. – Казах ли ти, че е злато човек. П. Незнакомов, МА, 58.
◊ Водно злато. Спец. Злато, получавано чрез промиване на златоносни руди. Добиваното чрез промиване злато се е продавало под името „су алтънъ“ (водно злато). П. Делирадев, В, 199. Старо злато. Обикн. с предл. в. Тъмножълт цвят без блясък. Мебелите са тапицирани с плат в старо злато. Δ Купих си прежда в старо злато. Сухо злато. Разг. Налични натрупани пари. През размирното време всекиму се щеше да се отърве от имота си, та да крие само сухо злато, а Осман купуваше и купуваше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 453. Разправяше се из село, че не само имота си беше удвоил през войната, но и сухо злато бил натрупал. П. Здравков, НД, 161-162. Черно злато. 1. Въглища. Страхът от неизвестността ги бе напуснал и те се чувствуваха истински владетели на „царството под земята“, товареха и извозваха на повърхността лъскавото „черно злато“, което беше тъй нужно на страната за индустрията, за транспорта, за отопление на хората през зимата! Ив. Мартинов, М, 63-64. – Въглищата са „черното злато“. Без тях животът би обеднял не само на топливо, но и на суровина за толкова много продукти, без които е немислим животът на съвременния човек. В. Цокова, ВС, 21-22. 2. Нефт. – Нефт!... Нефт!... – викаха с неизразима радост сондьорите. – Радост, че са открили скъпоценното „черно злато“ за родината си! П. Славински, МСК, 106-107. Други се качват на парахода и отиват още пò на юг, към петролните извори. Черното злато мами мнозина. Б. Шивачев, ПЮА, 154.
~ Няма да ми падне златото. Разг. Обикн. със следв. или предходно изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Няма да се накърни гордостта ми, достойнството ми (ако извърша действието, означено в следващото или в предходното изречение). Вместо да чакаш, иди и сам си вземи учебника, няма да ти падне златото.