ЗЛАТОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Нар.-поет. Обикн. за животно – който е със златист или светложълт косъм, кожа на главата. У стадо се овца обягнила, / обягнила ягне златоглаво, / по гръбина коса камилетска. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 131. Похвалил се Димо. / У мене си има / видра златоглава. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 157. Златоглава овца.
2. Прен. Поет. За сграда – който е със златен или позлатен връх, купол или горна част; златовръх. Беше вече обходил неведнъж кремълските златоглави църкви. Д. Рачев, СС, 165. Разгледахме златоглавите църкви: осемдесетметровата стройна камбанария „Иван Велики“, Благовещенската, Успенската и Архангелската съборна църква. А. Каралийчев, С, 114. Самин сред своята печал, / загледал храмовете златоглави / и къщите – палати величави, / душа ми тях за миг не пожелава. Хр. Смирненски, Съч. II, 44.