ЗЛАТОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Златножълт, златистожълт. Кутията беше пълна със златожълт тютюн. Г. Караславов, ОХ II, 231. Конете пръхтяха, хапеха юздите си и дрънкаха с окачените по шиите им златожълти, малки като орехчета звънчета. К. Калчев, ЖП, 34. По нежната зеленина на тревните площи бяха нападали златожълти и ръждивочервени листа. Д. Ангелов, ЖС, 172. Презрелите златожълти нивя в полето бяха наклонили своите класове към земята. Г. Бенев, БК (превод), 62. Златожълти хризантеми.