ЗЛАТОЗА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Който пръска, пуска, изпуска златисти, с цвят или отблясък на злато зари, лъчи. Зоро златозарна! Твойта красота, / във восторг приводи сичко по света. М. Софиянец, П, 3. ● Обр. Орех и жънех златозарни ниви, / а вечери, нахранен с черна кал, / като прекършено дърво заспивах, / подгънал под главата си ръка. Н. Хрелков, ДД, 293.