ЗЛАТОКОВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е обкован със злато (в 1 знач.); златообкован. По широкото калдъръмено шосе затрополяха златоковани каляски. Д. Линков, ЗБ, 19. Черният кон се кипреше и стъпваше като на парà, зората играеше в синьото, атлазено седло, в златокованата юзда. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Съботин предпазливо приближи до златокованата врата с намерение да се промъкне вътре. Н. Хайтов, Л, 127. Непознатият марангозин донесе в тоя дом две икони – на божата майка и на арахангел Михаил – със златоковани ръце и ореоли над главите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25.