ЗООМÒРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Митол. Изк. Който има животински вид или качества. Пентей изведнъж започва да вижда всичко двойно: и самият Дионис му се явява в антропоморфен и зооморфен образ. Ив. Маразов, ТВ, 30. Докато линеарният орнамент е не твърде сложен – .. фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен). Б. Божиков и др., ИО, 5. Зооморфен съд.
2. Изк. Който е свързан с изображения на животни. Особено ярко е изразена обредната функция на сватбените пешкири, чиято орнаментика се отличава предимно със своя зооморфен и антропоморфен стил. Доминиращо място в украсата на тези пешкири заемат образите на птици. К. Тодорова, ЗР, 136. Зооморфен фриз.