ЗÒРБАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Насилник, потисник. Не ги напускала и омразата им към чорбаджиите: римували „чорбаджия“ със „зорбаджия“. Хр. Бръзицов, НЦ, 120.
– От тур. zorbacɩ.
