ЗÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нар.-поет. Сутринен, ранен. Зазори се зорна зора, коладе ле, / то не било зорна зора, / я най било Маркова майка. Нар. пес., СбНУ VII, 10. Зазори се зорна зора, / нис хубава Влашка земе. Нар. пес., СбВСт, 117. Зорна доба.