ЗЪ̀ЛВА ж. Сестра на съпруга по отношение на съпругата. Кръстевица знаеше защо мъжът ѝ се умилква около сестра си. Но тя отдавна бе престанала да вярва, че ще измъкнат тайнственото имане на зълва си. Г. Караславов, ОХ IV, 12. Дона само един-два пъти бе виждала двете си зълви, задомени в други села. Д. Талев, И, 409. – Калино, зълва булена! / Ти носиш сърце юнашко, / юнашко, батевото си. Нар. пес., Христом. ВВ II, 119.