ЗЪЛВЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от зълва; млада зълва, зълвичка, зълвица. Да купиш, либе, да купиш / на две зълвета махрами, / на стара майкя шамия, / на два девере по кафал. Нар. пес., СбНУ III, 31.
