ЗЪ̀ЛВИЦА ж. Умал. от зълва; млада зълва, зълвичка. – „Сестрице, мила зълвице, / я да ми дадеш бели дар, / родата да си додарим.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 325-326. – „Еленчице, ти сестрице, / мами, тейку право кажеш, / че я съм се оженила, / .., / две тополи – две свекърви, / две върбици – две зълвици.“ Нар. пес., СбВСтТ, 408. Изпрела ли си, изткала ли си, / изткала ли си тънки дарове, / да си подариш свекър, свекърва, / свекър, свекърва, девер, етърва, / девер, етърва и зълвицата? Нар. пес., СбНУ X, 58.