ЗЪ̀НКАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Звънкам1. Зилове зънкат в турски конаци, / сечове пак се бълнуват! НБ, 1876, бр. 27, 105.

ЗЪ̀НКАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Звънкам2. зънка се безл.


Източник: Речник на българския език (онлайн)