ЗЪ̀НКАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от зънкам1; звънкане1.

ЗЪ̀НКАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от зънкам2 и от зънка се; звънкане2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)