ЍВИЧКА ж. Умал. от ивица. За гарнитура се приготвят пресните опечени, обелени и почистени от семето чушки, нарязани на тънки ивички и задушени в масло. Н. Сотиров, СК, 407. В равнината имаше два-три тръна и ивичка суха земя, ненаваляна от снега. Ем. Станев, ЯГ, 50. Тръгна на пръсти. Забеляза врата и на нея съвсем тъничка ивичка светлина. С. Чернишев, ВМ, 134.