ИГЛЕНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Малка, понякога декоративно оформена възглавничка, която служи за забождане на игли; игленица, игларница. Еленка пък вдяваше конци в иглите и ги набучваше в игленика. Г. Белев, ПЕМ, 56.
2. Кутийка, в която се държат игли. // Прен. Разг. Количеството игли, което се съдържа в такава кутийка. Кат си Тодорка замина, / [шивачите] три чифта нойци [ножици] строшили / игленик игли строшили. Нар. пес., СбВСт, 355.