ИГЛЍЦА ж. Умал. от игла (в 1, 2, 3, 6 и 7 знач.); игличка1. Лена обтегна добре завесите, дори за по-сигурно прободе ги с малки иглици. Г. Райчев, Избр. съч. I, 30. Всяка дреха, мобил, джунджурия, иглица е един комат, който чуждата експлоатация изтръгва из ръцете на бедния български занаятчия и търговец. Ив. Вазов, Съч. XI, 187. Иглиците на хвойната никога не окапват и затова животното може да се скрие в нея дори от очите на орела. Н. Хайтов, ПГ, 99. – Що чинеше царица? / – Царю риза шиеше / със сребърна иглица / и със златни кончици. Нар. пес., СбНУ ΧLVІ, 45.