ИГЛОКÒЖ, -а, -о, мн. -и. прил. 1. Който има бодли по тялото си; бодлокож. Иглокожо животно.
2. Като същ. иглокожи мн. Зоол. Безгръбначни морски животни, чието тяло е покрито с варовити плочки и понякога с подвижни рогови игли; бодлокожи. Echinodermata. Иглокожите – бодливи морски таралежи, морски звезди и холотурии – попадаха почти навсякъде [в трала]. Д. Богданов, ТА, 56–57. Последните подводни изследвания установиха, че разни морски животни, особено от типа на иглокожите, живеят в най-големите дълбочини на океана при налягане, по-голямо от хиляда атмосфери. Д. Пеев, ЖДП, 12–13. От типа иглокожи били добре застъпени морските лилии и морските таралежи. Геол. IX кл, 150.