ИГРА̀ЕНЕ ср. Отгл. същ. от играя, играя се и от играя си; игране, игра. Вторниците се смятаха за нещастни дни. Играенето на лявото окоза лошо предсказание, на дяснотоза добро. М. Кремен, Б, 162. Играене на роли.


Източник: Речник на българския език (онлайн)