ИГРА̀ЛЀЦ, мн. -лци и -лцѝ, м. Остар. и диал. 1. Играч, танцьор; игрец. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели и игриви звукове и така трептяха, така лудешки се слагаха и вдигаха, щото човеку се разиграваха дрехите на гърба и сърцето биеше, готово да се понесе като откъснат лист във вихъра на тая шеметна свирня. И славният някогашен игралец Дъбакът не можа да се стърпи. Елин Пелин, Съч. І, 1972, 18. Леката игра е още по-присъща на граовци. Те са изключително ловки, раздвижени и пластични. Добива се впечатление, че в дадени мигове игралците като че не стъпват на земята с леките си цървули. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 313. Накрай троплива песен се понесе. / Хоро като вихрушка се изви. / Един от надзирателите скочи – / игралец някогашен във селце. Бл. Димитрова, Л, 134.
2. Актьор (Ст. Младенов, БТР).