ИГРА̀ЛЦЀ, мн. -лца и -лцà, ср. Остар. и диал. Умал. от играло (в 1 знач.); играчка. Продавачи на разни дреболии и детски игралца бяха прострели сергиите си на сянката до гората и пременени булки и моми се трупаха там. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Какво игралце изглежда първият американски локомотив с неговите колца в сравнение с изложените до него гиганти локомотиви. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52.