ИГРА̀НЕ, мн. няма, ср. Разг. Играене. Дворът им бе широк и както бе затулен в дъното на улицата, много бе пригоден за игране. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. Баба Рада е застанала до масата и прибира пръснатите карти за игране. Ив. Кирилов, Ж, 94. Бях се замислил над това пусто игране на лявото ми око. Ив. Вазов, Съч. IX, 62.