ИЗБИКÒЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Избийколец; скитник, хаймана. – Аз ще кажа на учителите ви да видят какви избиколци сте, гиди хайти проклети! – продължаваше тя. Т. Харманджиев, КЕД, 192. Бай Симо и стрина Симовица не давали и зареч да стане да се жени щерка им за някакъв пришълец, гимназиален учител и писател, когото може би са наричали по видински „избиколец“. Ст. Младенов, СбАСЕП, 32.