ЍЗВЕРГ м. Книж. Много лош, жесток човек, който е нравствено отхвърлен от обществото; изрод, чудовище. Девойката го изгледа смутена. Той беше враг, зловещ престъпник, заплашващ самото съществуване на човечеството, изверг, когото би трябвало да унищожи. П. Бобев, ОН, 186. Не е ли целият лагер [Освиенцим] дело на изверги? Милиони невинни хора са загинали от тяхната жестока ръка. Н. Фурнаджиев, МП, 78.
– Рус. изверг.