ИЗВЀРГВАМ, -аш, несв.; извèргна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. извèргнат, св., прех. Книж. Прогонвам, отхвърлям някого някъде; низвергвам. Носеше [майорът] бричове, подковани ботуши и старомодна куртка с висока и твърда яка, но без пагоните и звездите на царската армия, която го беше извергнала със задочна смъртна присъда от редовете си. Д. Димов, Т, 424.