ИЗВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изверя̀, изверѝш, мин. св. изверѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Правя, накарвам някого да изгуби вяра, надежда; обезверявам. „За другото било, какво било – / дек че найдем три иляд сватове?“ Проговори нему стара макя: / „Я се не бой, Лилчо, мое дете! / Девер немаш – девер че си фанеш, / че извери иляда сватове“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 186.
2. Накарвам обикн. насила, принудително някой да промени вярата си, вероизповеданието си, християнската си религия; помохамеданчвам, отверявам, разверявам. През 17 век турците изверили част от родопското население. // Променям, сменям (вярата си). Царят ѝ дума думаше: / – Млада ми хубава християнка, / вярата ли ще си извериш, / или главата ще си дадеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 194. изверявам се, изверя се страд.
ИЗВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; изверя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Променям вярата си, вероизповеданието си, християнската си религия; помохамеданчвам се, отверявам се, разверявам се. По първата длъжност много затруднения, огорчения и тежки беди претърпяхме допреди малко от оний от нашите, които ся извериха. Ч, 1871, бр. 13, 391.