ИЗРАВНЀНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от изравнен.
2. Земна повърхност, площ, която е равна.
3. Само ед. Книж. Хармоничност при музикално изпълнение. От формално гледище изпълнението беше почти безупречно – абсолютна слятост на колектива в един общ органов звук при пълна изравненост на четирите партии, точна детайлирана дикция. ЛФ, 1958, бр. 24, 3.