ИЗРАВНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изравня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (обикн. някаква повърхност) да е равно, гладко. От тъмно до тъмно работеха на оборите – копаеха темели, когато времето беше лошо, чукаха пък вътре – ясли ще правят, пода ще изравнят. Ил. Волен, МДС, 226. Девойките, които изравняваха железопътния насип с копачки, пипаха чевръсто и жумолеха като пчели. А. Каралийчев, НЗ, 21. Илия разрови сеното, за да го изравни. X. Русев, ПС, 27. Като започнаха людете да разчистват и изравняват харманите за нова вършитба, дойде Андрея Бенков и пак му заговори за тяхното сдружение. Д. Талев, ЖС, 277. Грудка пък, като се върна, седна на мястото си. Така че стоеше някак си зад него. Но и тя вземаше мамули, откъдето вземаше и той, за да изравнят купчината. Ил. Волен, БХ, 130. Други работници пак почнаха да изравняват и да насипват с пясък мегдана. Т. Влайков, Съч. III, 227.
2. Правя два или повече предмета да бъдат еднакви по размер, да бъдат равни. Срязах през средата двата ръкава [на блузата] с намерение да ги пришия по-изкъсо. Но ги срязах неравномерно и започнах да ги изравнявам чрез разплитане. Тарас, СТ, 9. Буля Николица копна веднъж-дваж, изравни реда си с нейния и чак тогава отговори. Ст. Марков, ДБ, 125.
3. Поставям, подреждам, оформям нещо в една права линия хоризонтално или вертикално с друго. – Ти си вече голяма... Ммм, даа... и май че колко мене си пораснала... Я виж – и малко се сниши, за да изравниш рамото си с моето. П. Михайлов, МП, 16. – Тука! Играй на хорото! Баща и син изравниха рамене, затресоха мустаци. К. Петканов, П, 65. Началникът се усмихна, изравни грижливо листовете в папката пред себе си. М. Грубешлиева, ПИУ, 268. Богдан вървеше начело. Наведе глава над гривата на коня и се замисли. Филчо изравни коня си с неговия. К. Петканов, X, 164. Едни миха стъклата, / други белнаха с кофите пода, / под конец изравнихме чертите на всички легла. О. Орлинов, П, 44. Изравнявам книгите на етажерката. Δ Палтото ми е по-дълго отзад, трябва да изравня подгъва му.
4. Правя някого да бъде равен, еднакъв с друг по нещо. Сиромашията изравнява хората, както и смъртта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. Нали в името на нашата правда трябва постепенно да изравняваме работниците със селяните, както селата и градовете. Ст. Даскалов, СЛ, 47. Еднаквите задължения и еднаквите трудности бързо изравняват хората. Д. Добревски, БКН, 64. Животът и условията изравниха жената и мъжа. Г. Караславов, ПМ, 40. // Правя нещо (качество, задължения, права и под.), притежавано от някого, да бъде еднакво с притежавано от друг. Мидхат пристъпи към цяла редица преобразования. В търговията и занятията той изравни правата на мюсюлмани и православни. Ст. Дичев, ЗС I, 390.
5. Правя нещо да бъде равно на друго в количествено отношение, по стойност, по число. През време на допирането телата изравняват температурите си. Физ. X кл, 1951, 36–37. Момчетата от другия отбор вече бяха успели да вкарат гол. Тинчо все се надяваше, че поне ще изравнят резултата и тогава да направят почивка. П. Проданов, С, 70. Той беше просто отчаян от загубата на любимия си отбор. „Е, хайде – нека изравнят!“ – помисли си Влахов. А. Наковски, БС, 82. Първата схватка между Г. Москов и Торун предвещаваше победа на нашия борец. Малко преди гонга обаче Торун изравни. ВН, 1960, бр. 2661, 3.
6. Диал. Напълвам, насипвам съд догоре, до ръба. Изравни чувала, преди да го завържеш. изравнявам се, изравня се страд. Трябваше да се изравни казарменият двор, за да могат да спират камионите. Н. Стефанова, РП, 108. Предсеитбеното обработване на почвата започва рано напролет. Най-напред почвата се изравнява и същевременно се разрохква на дълбочина 3 – 4 см. Бтн V и VI кл (превод), 154. При всички видове подстригвания косата в горната част на главата се скъсява и изравнява. Г. Георгиев и др., ФНБ, 164.
ИЗРАВНЯ̀ВАМ СЕ несв.; изравня̀ се св., непрех. 1. Като се движа, достигам някого или нещо и заставам на една линия наравно или успоредно с него. Дясното крило на турската колона вече наближаваше подножията на стръмните скали, вече се изравняваше с тях, а отгоре не се чуваше ни един изстрел. Д. Талев, И, 549. Той ме настигна, изравнихме се и се изгледахме. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 8. Щом се изравниха с кабриолета, конгресистите надникнаха да видят пътниците. Файтонът отмина. Ем. Станев, ИК I и II, 15. Когато делфините се изравниха с лодката, далматинецът се прицели внимателно в главата на предпоследния. П. Вежинов, ДБ, 162. При всеки 2 – 3 минути електрическият влак правеше завои и отново се изравняваше с коритото на реката. Ив. Мирски, ПДЗ, 120. Поизостана ли малко назад, мама незабелязано току пресегне, та откърши няколко корени от браздата ми и аз веднага се изравнявам с всички. Т. Влайков, Пр I, 295.
2. За повърхност, земна площ и под. – ставам равен, гладък, без издатини и вдлъбнатини. Все по-слаби ставаха ударите на падащата пръст. Най-сетне ямата се изравни. Д. Димов, Т, 639. Тя взе да замаже, но рече по-напред да поразкопае, та да се изравни. Й. Йовков, ΒΑΧ, 181. Кремиковският барабан удари: потребна е работна ръка, която да запълни Дяволската преизподня с камъни и пръст, за да се изравнят двата бряга. А. Каралийчев, НЗ, 16–17.
3. Ставам равен по размер, по големина на някого или на нещо. Той не забеляза как високият бряг се снижи, изравни се с водата и скоро изчезна под тъмното було на нощта. Ал. Бабек, МЕ, 15. Тя не е сама: момичето я придружава. Тя е мъничка, почти се изравнява с бялата хризантема от градинката на стълбището. З. Сребров, Избр. разк., 219.
4. За нещо, което има числена стойност или може да се изрази с число – ставам равен по число, по брой на числото или броя на друго нещо. Според сметката в протокола за предаване и приемане, сумата от прихода по бюджета се изравнява със сумата на разходите. Т. Влайков, Съч. III, 132. Действително полученото напрежение е твърде високо – то по стойност се изравнява с напрежението на най-мощните високоволтови електропроводи. К, 1963, кн. 5, 22. Топлината преминава от по-топлото в по-студеното, докато температурите на телата се изравняват. Физ. X кл, 1951, 54. Издигането ще продължава дотогава, докато теглото на уреда и теглото на изместения от него обем въздух се изравнят. Р. Радулов, ИГ, 8–9. Двата противоположни процеса при незавършените реакции могат да имат различна скорост. Настъпва момент, когато скоростите на двата противоположни процеса се изравняват. Хим. VII кл, 1950, 40–41.
5. Разш. Ставам еднакъв по вид или по характер с някого, започвам да приличам на някого или нещо. Тази жена е най-незначителното същество. Не се изравнявай с нея и не ме ревнувай. К. Петканов, В, 156. Тоя „глупав и смешен селендур“ имаше такива невъзпитани и прости роднини, че човек, без да иска, започва да се изравнява с тях. К. Петканов, ДЧ, 144. – Ето че условията се изравняват – и нашите войници са нахранени и облечени, както войниците от другите роти. П. Вежинов, ВР, 188.
6. За глас, звук и под. – зазвучавам с еднаква сила, тембър и под. с друг глас, звук. Подеха я [песента] и другите – не всички изведнъж и не с еднаква увереност. Но постепенно гласовете им се изравниха, усилиха. Т. Харманджиев, Р, 66. Бригадирите запяват. Гласовете се изравняват, като че ли някакъв невидим и ловък диригент ги направлява. Г. Караславов, ПМ, 73. Старша медсестра подхвана с приятен сопран. Всички станаха на крака и започнаха да ѝ пригласят. Полека-лека нестройните гласове се изравниха. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 76.
◊ Изравнявам / изравня със земята нещо или някого. Разг. 1. Напълно унищожавам, сривам, събарям, обикн. сграда или селище. – Къщата му ще сринем! – завика бясно Кърлешо. – Щем я изравним със земята! Следа не ще оставим! А. Страшимиров, А, 624. – А бре, знам аз – не ми разправяй ти на мене! Електрическа е тя, ама ако се пръсне някой ден, селото ще затрие. Със земята ще го изравни, така да знаете! О. Василев, УП, 14. 2. Много силно засрамвам някого. Минтан улови погледа на жена си и се обезпокои. Всеки миг можеше да се случи нещо, което съвсем да го изравни със земята. К. Петканов, ДЧ, 145.