ИНЕРВА̀ЦИЯ ж. 1. Мед. Отправяне на нормалните дразнения от централната нервна система чрез съответните нерви към определени органи, където те предизвикват различни явления. Вътрешните органи имат двойна вегетативна инервация – симпатикова и парасимпатикова. Анат. VIII кл, 143. От синдрома на раздразненото дебело черво страдат между 10 и 20 процента от хората в световен план. Тук определена роля има и стресът като фактор, нарушаващ нормалната инервация в стомашно-чревния тракт. ЖД, 2013, бр. 39, 10.
2. Книж. Влияние върху нервите, раздразнение на нервите; нервиране.
– От фр. innervation.