ИНФИНИТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. Който се отнася до инфинитив. В редки случаи се среща и инфинитивна форма на глаголите: можеш ли направи, можем ли направи? Л. Андрейчин и др., БГ, 134.
