КАБЗАЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. За огнестрелно оръжие — който се възпламенява с кабза. На стената бяха покачени два пищова, нож, .. кабзалия дълга пушка, две паласки, харбия, турски дрехи и голяма чалма. Ц. Гинчев, ГК, 339. В ъгъла бе подпряна брадва и една кабзалия пушка с пиринчена скоба на приклада. Ем. Станев, ИК I и II, 488. Кабзалия пищов.
2. Който има или е обкован с кабзи за украса. Кабзалия чанта. Кабзалии обувки.
3. Като същ., обикн. членувано кабзалѝята ж. Пушка, зареждана през свободния край на цевта, цевите, чийто заряд се възпламенява с капсула, с кабза; евзалийка. В отговор на това вероломство още на другия ден Пачо изневиделица изскокна срещу врага с кабзалията, останала от дядо му. Видът на това голямокалибрено огнестрелно оръжие подействува съвсем различно върху двете войски... Т. Харманджиев, КЕД, 157.