КАБЍНКА ж. Разг. Умал. от кабина. Шофьорът заключи кабинката на колата и отиде към общежитието. X. Русев, ПЗ, 181. Лодката беше бяла, с кабинка, боядисана в жълто и стъклен навес. ВН, 1961, бр. 3062, 4. Кранистката, качена в стъклената си кабинка, говори със знаци оттам. Д. Дамянов, ПИЩ, 59. До отвора [на асансьора] имаше малка телефонна кабинка. С, 1954, кн. 3, 93. В салона са направени удобни кабинки, в които посетителите могат да се съблекат и да почакат, докато бъдат огладени дрехите им. ВН, 1960, бр. 2661, 1. Суфльорска кабинка.