КАБРА̀Н м. Остар. и диал. 1. Дървен съд, който се използва за мяра на зърнени храни; крина, шиник.

2. Количеството зърно, измерено с този съд. Един кабран жито струва двадесет гроша. Дун., 1866, бр. 117, 1.

— Typ. kabran.


Източник: Речник на българския език (онлайн)