КАБРА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от кабран; криничка, шиниче, кабранец. Иди в комшиите и кажи: „Дайте ми едно кабранче да си премеря парите“. СбНУ, XXXVI, 101.
