КАБРИОЛЀТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кабриолет; малък кабриолет. Едва зазоряваше, когато едноконното кабриолетче затрополя по шосето за Стрелча. Ст. Станчев, ПЯС, 33. По улиците се точат тежки каруци, дълги волски кола с чергила, бързи, смешно високи, боядисани жълто кабриолетчета. К. Константинов, Избр. разк., 130. Кабриолетчета с малки впрегнати понита препречват тук-там пътя. В. Атанасова, ДБ, 13.