КАЛ, калта̀, мн. няма, ж. и (диал.) кал, калъ̀т, кала̀, мн. ка̀ловѐ и ка̀лища, м. 1. Пръст, размекната или размита с вода. Нерадостният есенен пейзаж на селото му се видя грозен като никога. Облачно небе, намръщено и схлупено над кръгозора, и кал. Ужасна, гъста, черна, лепкава, непроходима селска кал. Елин Пелин, Съч. I, 136. Всяка пролет той докарваше нова [пръст], ала кокошките я пръсваха по двора, та завалеше ли дъжд, не можеше да се изгази калта. Кр. Григоров, Н, 118-119. Снегът беше мек, нетраен, а накрай се превърна в дъжд. Потекоха води, разкаля се; .. Умореният кон едва газеше през коловете и мрака. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. Когато реката се дръпва в бреговете си, тя оставя подире си влажен кал, който наторява земята и я прави необикновено плодородна. Н. Михайловски, РВИ (превод), 26-27. Из селския двор от кал се непостъпва, а вън от двора още по-лошо, кал до колене. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 38. Не фърляй камък в рядка кал, ще та опръска. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 314.
2. Смес от глина, пръст или слама и вода, която се използва като мазилка или за правене на тухли. На другия ден отрано закипя работа около къщурките. Едни месеха кал от глина и плява, а трети зидаруваха. К. Петканов, ЗлЗ, 79. Той видя как Тошка подскачаше в лепкавата кал, спря се, загледа я учуден, замаян и тръгна бързо към тях. — Рекохме да омесим малко кал, та да замажем стената откъм Малтрифонови — посрещна го гузно старата. Г. Караславов, Тат., 214. Надигна се на пръсти и погледна към тая нова къща. Не бе довършена. Беше от ония прости селски хижи, които вместо от кирпич се градяха с долма плет — обикновен плет, измазан с кал и слама, а след това варосан. В. Геновска, СГ, 447. // Мазилка от такава смес. Новият владетел на къщата има милост и построи до зида и едно тясно продълговато кафене с една врата и едно прозорче, със стени измазани само с черна кал. Ив. Вазов, Съч. VI, 152. Балчев разби чашата си в стената, варта се изкърти и отдолу се показа сивата мазилка от кал. Ем. Станев, ИК III, 247.
3. Само ед. Прен. Безнравственост, низост. Той пак си спомни какъв здрав и цветущ го видя тука преди четири години и какъв сега го вижда. Столичната кал беше погълнала в дълбините си и тая младост. Ив. Вазов, Съч. XXV, 58. — Не се свеня да изповядам греха си .. Обичах чисто, искрено... А се озовах в калта, измамена, оскърбена, смазана от срам. Й. Йовков, ОЧ, 166. // Безнравствени, низки, подли, нечестни думи и дела. — Не мога да гледам нашите вестници. Кал, лъжи и глупости само в тях. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 117. Поетически вярно Смирненски рисува зимната картина, чрез която символично загатва за калта в живота, за мизерията, подлостта и мръсотията в този свят. Лит. XI кл, 176.
4. Простонар. Утайка от нещо (Н. Геров, РБЯ II). На дъното на бутилката с вино се беше утаила кал.
◊ Винена кал. Утайка, която се получава като остатъчен продукт при преработката на плодови изделия в промишлеността. От хранително-вкусовата промишленост също отпадат редица продукти, които могат да се използуват в химическите производства. Такива продукти са винената кал, пектиновите отпадъци. ВН, 1960, бр. 2687, 2. Лечебна кал. Мед. Тиня с богато минерално-органично съдържание, която има лековити свойства и се използва при лечението на някои костно-съдови заболявания. При лечение във физиотерапията все по-масово се прилагат апликациите от лечебна кал и парафин. ВН, 1959, бр. 2516, 2. Поморийска лечебна кал. Мед. Тиня, богата на сероводород и водорасли, която се извлича от Поморийското езеро и се използва при лечението на някои костно-съдови и други заболявания. Сатурачна кал. Спец. Отпадък, който се получава при филтрирането на сокове в захарната промишленост. Сатурачната кал съдържа голям процент калций, азот и фосфор. По съдържанието си на азот тя с нищо не отстъпва на оборския тор. ОФ, 1950, бр. 1714, 2. Ушна кал. Жълта, подобна на восък секреция, която се отделя от жлези в ухото.
> Ближа (лижа) калта от подметките на някого. Разг. Държа се угоднически, сервилно пред някого; подмазвам се, подлизурствам. Вдигам / вдигна (изваждам / извадя, измъквам / измъкна) от (из) калта някого. Разг. Спасявам някого от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета. — Какво мислиш да правиш с дъщеря ми?.. — А да не искаш зет да ти стана? — нахално отвръща мизерникът и ми показва белите си зъби. — Не стига, че от калта я извадих... М. Грубешлиева, ПП, 117. Давам си / дам си (издавам си / издам си) <и> калта под (изпод) ноктите. Разг. Правя много големи материални жертви за някого или за нещо. — Това ли дочаках да чуя за моята щерка? Учихме я, калта изпод ноктите си дадохме за нея, а тя тръгнала по мъж! Д. Талев, И, 307. Идваха една през друга команди в село и всеки: дай, та дай! Даваше селото и калта под ноктите си за войната, а докъде я докараха. Ст. Мокрев, ЗИ, 193. Изваждам си / извадя си магаренцето от калта. Диал. Оправям си, уреждам си работата, пазя си интересите. Изобразил се в калта. Диал. Пиян, който не може да върви и е паднал. И калта под ноктите му зная. Разг. Много добре, напълно, всичко зная за някого. Като жаба в кал<та>. Диал. 1. В съчет. с пуля се (пуля очи и под.). Много се пуля. 2. В съчет. с разкрещявам се. Много силно, високо се разкрещявам. Какво си се разкрещял като жаба в кал? Колкото (като) свиня от кал отбирам. Диал. Ирон. Нищо не отбирам, разбирам. Лягам / легна в калта. Обикн. в св. вид. Диал. Отказвам се категорично от нещо, защото не е по силите ми; предавам се. Навирам / навра (стъпквам / стъпча) в калта. Разг. 1. Някого. Поставям някого в много лошо, унизително положение. — Ще докажа на тая пакостна гъркиня [царицата], че тоя свинарин може да навира в калта коронясат глави. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37. 2. Нещо. Лишавам нещо от условия за съществуване или развитие, унищожавам, пренебрегвам го напълно. Тъмната реакция, разчистила пътя си, гордо издигна глава. Цели осем години, .., тя работи усърдно и юнашки под знамето на либерализма, додето най-сетне постигна целта си — да го навре в калта. Г. Кирков, Избр. пр I, 30. Натъпквам / натъпча в калта някого. Разг. 1. Поставям някого в затруднено, безизходно или унизително положение. 2. Нахоквам, наругавам жестоко някого. Не оставям / оставя и калта под (изпод) ноктите някому. Разг. Безмилостно ограбвам някого, отнемам, вземам му всичко, което има. Плячкосаха всичко, не оставиха на селяните и калта под ноктите. Не си зарязвам (оставям) магарето (магаренцето, колата, чепика, чехъла) в калта. Разг. Пазя си интересите, умея да ги защитавам, да запазя това, което имам, което съм придобил. И отново се учуди, че шефът му не каза нищо — той сякаш не го чу. Не беше от тия, които оставят магарето си в калта, би му възразил остро и грубо, без да държи сметка прав ли е. К. Колев, М, 81. „Пази се приятелю! Аз не допущам така да се тъпче по мене. Не съм си още оставял магаренцето в калта, и сега няма да го оставя.“ СбЦГМГ, 279. Не хвърлям / хвърля камък в рядка кал. Разг. Не се заемам, не се залавям с нечестен, долен човек, който може да ме очерни, да ми навреди. Бойчански не настоя. Реши да не хвърля камък в рядка кал. И. Петров, MB, 94. Обливам / облея с кал някого или нещо; Хвърлям / хвърля кал върху някого или нещо. Разг. Обсипвам някого или нещо с обиди или клевети; безчестя. Върху падналите хиляди работници, жени и деца под куршумите на царската войска те хвърлят кал, като ги наричат заблудени тълпи и злосторници. Г. Георгиев, Избр. пр, 270. Даже не са се посвениле да хвърлят кал върху паметта на някои от нашите народни поборници и мъченици. НБ, 1877, бр. 73, 281. Падам / падна в калта. Разг. Опозорявам се. — Нищо от това, че аз съм вече паднала в калта. Върни се и повече не мисли за мене. К. Петканов, В, 184. Той гледаше със скръб на Бръчкова, когото съдбата беше захвърлила в попрището на нуждите, нещастията и борбите с предрасъдките и със студенината на обществото, дето и най-укрепналите натури рядко устояват и често падат уморени в калта. Ив. Вазов, Съч. VI, 46. Правя кал някому. Жарг. Напакостявам на някого, обикн. като злословя, сплетнича тайно, не в негово присъствие. Пренеси кал, камъни, па легни спи. Разг. Подигр. Употребява се, когато се възлага на някого да свърши някаква тежка работа, без да се съобразява, че той не може да я свърши изведнъж и без да си почине. Хвърлям кал върху лицето на някого. Разг. С постъпките си ставам причина някой да е унижен, злепоставям някого, опозорявам. Защо на своя глава бе тръгнала да хлопа на портата на този надут и злодумен дружбашки големец! Без да ще, тя бе огорчила зет си, бе хвърлила кал върху лицето му. Г. Караславов, ОХ IV, 61.