КАЛА̀-КАЛА̀ нареч. Диал. Тъкмо. „Кой знае, каква беля още има да ни мине през главата... тая пущина [лисицата] за добро не ни мина път... досега стояла в трънака на припек, че, кала-кала, нам да мине път!...“ Ц. Гинчев, ГК, 294.
