КАЛАБЍКНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. калабѝкнат, св., прех. Остар. и диал. Катурна, поваля (Н. Геров, РБЯ II). калабикна се страд.
КАЛАБЍКНА СЕ св., непрех. Умра. Децата си наредихме, имат бори подир смъртта ни с какво да се хранят, те няма никога да усетят нужда. Но току-що са калабикнал старият, младите подир него, като помнят думите на баща си мислят са за много богати. Лет., 1876, 62. Тамам той наместил всичко и работата пак тръгнала, ето пък, че дните му са свършили и той [бащата] са калабикнал. Лет., 1876, 60.