КАЛА̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който е съединение на химическия елемент калай. Калаен двуокис. Калаен хлорид. Калаен хромат.
2. Който съдържа калай, в който има калай. В Азия са разкрити и много руди на цветни метали — калаена, медна, оловно-цинкова и др. Най-големите залежи на калаена руда в света се намират в полуостров Индокитай и Малайския архипелаг. Геогр. VI кл, 88. Калаени руди ся намерват в Англия, в Германия, в Чили и в Мексико. ИЗ 1874-1881, 161. Калаени находища.
3. Който е направен от калай. Очите ѝ шареха с невиждащ поглед по стените, спираха се на тъмните щампи, на едва светлеещите в мрака калаени тарелки и сахани. Ст. Дичев, ЗС II, 96. На столчето с два крака отвън, а с два отвътре, седеше чичо и пушеше през дългото си калаено цигаре. Ст. Чилингиров, ХНН, 113. Станчо пое калаеното палурче и пак хубавичко смръкна. Елин Пелин. Съч. II, 17. Грижно стопанката внесе бистрото, руйното вино / във стъкленица кристална на светла калаена табла. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 91. Всички гъсти ястия дават ся на детето само с лъжичка. Добре ще е наместо калаена или тенекиена лъжичка да ся употребява дървена лъжичка. Й. Груев, КН 7 (превод), 80.