КАЛАЙДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до калайджия. Калайджийски занаят. Калайджийска работилница. ● Обр. Езикът в книгата на г. Оджакова е калайджийски. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 42.
◊ Въртя се като калайджийско дъно. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм.
— Друга (остар.) форма: каладжѝйски.