КАЛАЙДЍСВАМ, -аш, несв.; калайдѝсам, -аш, и (диал.) калайдѝша, -еш, мин. св. калайдѝсах, св., прех. 1. Покривам домакински съд, обикн. меден, с разтопен калай, за да не се окислява. Мишо се чудеше къде се изгуби Тотка и с престорено безразличие заговори за това-онова в къщата. — Менците за Димитровден не сте калайдисвали. М. Яворски, ХСП, 218. Градът е и важен занаятчийски център .. Пред запалени огнища полуголи араби калайдисват изделията си; тъкачи на килими преплитат пъстрите нишки на бъдещата си стока. П. Цолов, Й, 8. // Остар. Покривам с метал. В последно време изумиха да калайдисват с цинк желязната тенекия, каквото да трае по-дълго време. С. Веженов, X (превод), 55.
2. Прен. Разг. Карам се остро на някого; строго мъмря някого. Сложиха ме да копая до Кера, че е най-работна в бригадата и най-устата. Хем щяла цял ден да ме калайдисва, хем пък и да ми помага. М. Кюркчиев ВВ, 115. — Какво ще ядеш, а? .. — Чакай да ти приготвя нещо, зер ако пукнеш отглади, Тинко мене ще калайдисва... Г. Караславов, СИ, 14. калайдисвам се, калайдасам се, калайдиша се страд. Металните съдове, в които се превозват и пазят хранителни продукти, най-често се калайдисват. Св. Райчева, К, 59. С калай се калайдисват медни съдове, защото ги предпазва от окисляване. Хим. VII кл, 1950, 85.