КАЛАСТЍР м. Диал. Каластирка. Той [Левски] срещна две натоварени с тор коли, .. ; застигна няколко кадъни с каластири на рамо. Ст. Дичев, ЗС II, 283. На побоище бяха превърнали мястото, където засичаха пътя на мътната вода. Каластирите играеха по гърбовете. А. Каралийчев, С, 94.
— От гр. καλιστήρι. — Друга форма: калистѝр.