КАЛЍЛКА1 ж. Разг. 1. Придаване на метал, стъкло и др. голяма твърдост, якост чрез силно нагряване, последвано от бързо охлаждане; закаляване, закалка. „Да заваряват с барешник не умееха ..“ — „Тая работа я умееме само ние с баджанак ми Мирон, .. Баджанак ми, значи, е баш по тия работи, а я съм баш по калилката.“ Й. Радичков, СР, 112. Рус, синеок, червенобузест, но позамъжал и с по-изпитателен поглед. Като да бе минала калилка по нагорещено желязо — това изразяваше лицето му. Кр. Григоров, Н, 184.
2. Прен. Придобиване на физическа устойчивост издръжливост на студ и други неблагоприятни климатични условия; закаляване, закалка.
3. Прен. Придобиване на нравствена издръжливост, умение да преодолява трудности, да понася лишения; закаляване, закалка.
КАЛЍЛКА2 ж. Диал. Локва, пълна с кал, в която се разхлаждат биволи и друг добитък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.