КАЛЍЛО1, мн. -а, ср. Разг. Калилка1. И в повечето случаи тия вътрешни преживявания изгубват на вид причинната връзка с първите, — също както желязната руда, минала през калилото на ковача, приема друг облик. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 75.
КАЛЍЛО2, мн. -а, ср. Диал. Калилка2. Дето слънцето зализа / там има мома заспала / на биволарско калило. Нар. пес., СбВСт, 8.