КАЛЍНЧИЦА ж. Умал. от калинка1; малка калинка. — Калинке-малинке! Кажи ми накъде ще се оженя? .. Тя уплашена от тая внезапно настанала тишина и от тайната си, която откри на малката калинчица, изгледа плахо около себе си и се залови за венеца. Елин Пелин, Съч. II, 48-49.
КАЛЍНЧИЦА2 ж. Умал. от калина1 (в 1 знач.). Изникнала калинчица / на два пъте, на два друма — / кой помине, се откине. / Де помине премлад Стоян, — / ка го фати от вършето, / изкара го от корено. Π. Π. Славейков, КНП, 115.