КАЛЍПСО, мн. няма, ср. 1. Разг. Вид прическа, за която са характерни прави и равно подстригани коси. Вратичката се отвори и па земята пъргаво скочи елегантно облечен посивял мъж с прическа „калипсо“. Л. Станев, ПХ, 47. Прическата му [на младежа] се казвала „калипсо“. К. Калчев, ДНГ, 14.
2. Разг. Латиноамерикански танц с бърз ритъм. — Танцувам калипсо и ча-ча, туист и каквото искам. Г. Крумов, Т, 45. Всяка сряда, събота и неделя тук пее прочутата джазова певица Тити. Романси, румби и конги. рокендроли и калипсо! ВН, 1960, бр. 2615, 4.
— От гр. собств.