КАЛИЩА̀К, мн. -ци, м. Събир. Разг. Много кал. Зимата — със своите мразове, хали, мъгли и калищаци — си отиваше. Ил. Волен, МДС, 128. По цяла зима краката го боляха в коленете и ставите от калищаците и студовете. Ст. Даскалов, СД, 527.
