КА̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Разг. Място, където има много кал. Не я уплашиха трудностите. Не я отврати нито мирисът на оборите, не пречупиха възторга ѝ дебелите снегове зиме, нито калищата по селата пролет и есен. Ст. Даскалов, СЛ, 165. — За Pocuuца да не говорим. С нежния характер дълго има да се влачи по калищата от село на село. Г. Джагаров, П, 52. В манастир Слепчи на пътя от Янковица до Прилеп и в калище над Охридското езеро намерил образа на св. Кирила. X. Йоанович, Ц (превод), 17.