КАЛМА̀НА ж. Диал. Кръстница, кума. Като стъкмят девера, той отива при зетя и тогава викат кръстницата (калманата). РН, 1911, кн. 5-6, 170. Облеклото, което носи невестата в Родопите, е особен вид .. Тая дреха се казва „раченик“ .. Когато да го остави вече от да го носи, трябва да отиде у кумови, гдето „калманата“ — тъй се наричат кръстниците — ѝ даде прошка. Ст. Шишков, ЖБ, 64. — Кумице, мила кумице! / Ти ко Стояна йоглавиш, / дете ти ни ка кръстити, / сина ти ни ка венчати. / Кумицата ѝ думяше: / — Я що са кадър калмано, / яз калтатлето да главя? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.
— Друга (диал.) форма: калимана.