КАЛМУ̀КСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Калмицки. Той [Ал. Хумболт] стигна до средните и северните страни на Азия, обходи киргизките и калмукските степи и задъне ся до самите предели на монголската земя. А. Начев, (превод)( Лет., 1873,131-132. Стамболов го погледна изпитателно с тесните си калмукски очи, присви ги още повече, помълча малко. В. Геновска, СГ, 421.